Le fabuleux destin d'Amélie Poulain

To make gramophone records in the same way you make pancakes. To own a goldfish named Cachalot. To go to the cinema to watch people's faces in the dark. To see the small details like nobody else. To enjoy little pleasures. To bury your fingers in a bag of lentils. To break the crust of a cream "Brulee" with the tip of a spoon. To skip stones in the waters of Saint Martin canal. To ask idiotic questions about the world and this city. For example, how many couples are reaching an orgasm at this very moment? To find treasures hidden by a boy at about the age of 14 and giving them back to their owner. To lend your eyes to a blind man. To send a garden gnome on a world tour. To help people to find love. To search the mysterious man from the photographic machine who goes around city to get a picture. To provoke. To write belated letters. To disguise yourself as Zorro. To discover the key to the mystery. To love strategies. To know that if you miss your chances, your heart will become dry and brittle. To fall in love. On September 28, exactly at 11:00 am, when the machine for sugar sticks in the fair was making sugar sticks. At the same time when in the Parc de la Villette, Felix Lerbiet found that the number of possible connections in the human brain is larger than the number of atoms in the universe. And meanwhile on the path of the Secretariat broad-Coeur, Benedictine were working on their backhand, the temperature outside was 24 ° C, humidity of the air was 70 and atmospheric pressure was 990 hPa.

Most of the people who haven't seen the movie Le Fabuleux Destin d'Amélie Poulain yet, might probably not understand this post. And it's one of those chances you shouldn't miss...

 

La Valse d'Amelie (Yann Tiersen) [soundtrack]

from  

Le Fabuleux Destin d'Amélie Poulain [trailer]

Да правиш грамофонни плочи по същия начин, по който се правят палачинки. Да имаш златна рибка, на име Кашалот. Да ходиш на кино, за да гледаш лицата на хората в тъмното. Да забелязваш малките детайли, които никой друг не вижда. Да се наслаждаваш на малките удоволствия. Да заравяш пръсти в чувал с леща. Да чупиш кората на крем "Брюле" с върха на лъжица. Да правиш "жабки" в канала Сен Мартен. Да си задаваш идиотски въпроси за света и за този град. Например, колко двойки стигат до оргазъм в този момент? Да откриваш съкровища, скрити от момче на около 14 годишна възраст и да ги връщаш на притежателя им. Да "заемаш" очите си на някого, който не вижда. Да изпратиш градинско джудже на околосветско пътешествие. Да помагаш на хората да откриват любовта. Да търсиш мистериозния мъж от фотомашината, който обикаля целия град, за да си прави снимки. Да провокираш. Да пишеш закъснели писма. Да се дегизираш като Зоро. Да откриваш ключа към загадката. Да обичаш стратегии. Да осъзнаеш, че ако пропускаш възможности, сърцето ти ще стане сухо и чупливо. Да се влюбиш. На 28ми септември, точно в 11:00 часа сутринта, когато машината за захарни пръчки на панаира правеше захарни пръчки. В същия момент, в който в градината Ла Вийет, Феликс Лербие откри, че броят на възможните връзки в човешкия мозък е по-голям от броя на атомите във вселената. И, междувременно на пътеката на Секре-Кьор, бенедиктинките работят върху бекхенда си и температурата навън е 24 °C, влажността на въздуха е 70, а атмосферното налягане 990 хектопаскала. 

Вероятно повечето хора, които още не са гледали филма  "Le Fabuleux Destin d'Amélie Poulain (Невероятната съдба на Амели Пулен) " няма да разберат този пост. Това е една от онези възможности, които не бива да пропускате...

  from: http://pollyspersonal.tumblr.com/post/30545055640/on-a-day-like-today-little-amelie-poulain-found-a